„Времето се изявява като акордеон, по начин, по който може да се разтегне и свие в хиляди мелодични начини. Месеците минават неусетно като бърза серия от акорди; отварят се, затварят се, вървят заедно; и тогава идва една малка меланхолична седмица, която може да ти се стори като цяла година, в която дълго се развива една единствена нота”.
Тези думи в прелюдията към текста, абсолютно точно описват природата на акордеона като смайващо разнообразен музикален инструмент. Чрез него писателката Джулия Глас, дори се осмелява да опише физическата характеристика на времето. И какво по-хубаво от това; ако с един музикален инструмент не може да се направи метафора или да се развие история, то чисто биографичното му проявление би било скучно. Иначе...
Акордеон чисто етимологично значи – съглашение, хармония на акорди. Ако акорд е хармония от звуци, то името на музикалния инструмент е оправдано от начина му на звучене в пространството. За пръв път, инструментът е регистриран от през 1829 от Карл и Гуидо Демиан, синове на известен майстор на органи и пиана във Виена.
Акордеонът е толкова мощен инструмент, че често създава илюзия за прекалено силен звук, от който се пораждат вицове и анекдоти: ‘Добре дошъл в ада, ето ви и акордеона’ – красноречив е Хенри Милър.
Акордеонистът обикновено свири мелодията с белите и черните клавиши от дясната си страна, а от лявата, където са разположение малките кръгли бутони, той си акомпанира. Заради спецификата на инструмента, той не е приложим в големи симфонични оркестри, но пък е идеален за солови изпълнения на песни, танци, фолклорни музики, джаз импровизации – поради тази си версатилност, акордеонът се използва в много страни по света от различни култури; интегриран по различен начин в мелодиите на местната музика.
Акордеонът е подходящ за деца и тяхното музикално възпитание, защото свирейки с двете си ръце, те развиват двете полукълба на мозъка си. Освен това, така те могат да научат много песни, които са свързани директно с културата им, а и могат да забавляват връстниците си.