Бузуки

Бузукито е струнен музикален инструмент, характерен за гръцката музика. В началото на 20-ти век имигранти от Мала Азия го пренасят в Европа и то бързо става популярно в доста държави. Днес почти всяка гръцка песен се изпълнява под звуците на бузукито. В България негова посестрима е мандолината, която пък идва от Италия.

В предната си част бузукито е обсипано със седеф и има плоска форма. Звукът, който излиза от движението на перце по струните, е характерен остър, нисък, с метално звучене. Два са видовете бузуки – трикордо и тетракордо. Разликата е в двойките струни – при първия вид са три, при втория – четири.

Бузуки означава „счупен“ и идва от турската дума – бозук. Това се свързва с необходимостта от допълнително пренастройване на инструмента за изпълнение. В Гърция майстори го изработват от дърво, като добавят допълнителни дъги на гърба, за да е по-здраво. Също така слагат по-силни метални струни. Те копират донякъде от италианската мандолина и така бузукито се доближава доста по устройство до нея. Мандолината има по-малко на брой струни и тя издава по-кратки звуци. Най-старите видове са с шест двойни струни, докато днес те са само четири. Най-дългата мандолина достига до 75 см.

През 17-18 век в Италия, Неапол и Рим по-специално мандолината се е използвала за серенади и любовни песни. Интересен е фактът, че по-късно, в началото на 20-ти век в Америка приложението й е в кънтри музиката. Така се застъпват два напълно различни музикални жанра.

Днес бузукито и мандолината са типични фолклорни инструменти за Гърция. Бузукито се свързва и с ребетиката. Това е вид музика, наречена още ъндърграунд музика. Тя е смесица между гръцкото островно звучене и турските анадолски танци „зейбеци“. Изпълнява се в задимени кръчми, заведения и таверни в Гърция.