Еуфониум - туба

Еуфониум-тубата спада към групата на духовите музикални инструменти, които свирят в така наречената брас секция. Той се среща както в типично духови оркестри, така и в оркестри за симфонична музика. Името на този чудесен музикален инструмент буквално означава – добър звук.

Той е познат още като ‘челото на групата’ и се явява като най-важния от ‘дълбоката секция’ инструменти в оркестъра. Изработен е от Хер Зомер от Ваймар в средата на 19 век, като през 1851 еуфониум-тубата е направила изключително впечатление на Голямото изложение в Лондон като акомпанимент на орган. Еуфониумът има три, по-често четири клапи, което дава възможност за повече ноти. Има и нестандартни модели с пет, но те са по-скоро изключение.

Инструментът е една октава по-ниско от тромпета, но има много по-широк отвор, който прави звука много по-плътен , цялостен и впечатляващ. Така може да се свирят еднакво добре бас и тенор партии. Понякога може да се появи в оркестъра под името тенор туба.

Известни произведения където Еуфониум-тубата намира своето ярко приложения са:

Сюитата ‘Планетите’ на Холст; ‘Дон Кихот’ на Рихард Щраус; в ‘Симфониета’ на Яначек. Произведения на Респиги, Майербеер, Верди също не могат да минат без еуфониум-тубата.

Еуфонистите се смятат за най-даровитите музиканти в даден оркестър, а заради богатия тон на инструмента, останалите членове на духовата секция откровено им завиждат заради качествения мрачен и дълбок звук. Благодарение на музиканти новатори, в края на 20 век, еуфониум-тубата намира своето приложение и в джаз музиката, както и за свиренето на различни маршове, танцови мелодии и всякакви други популярни музикални стилове.