Гайда и тъпан

Какво е сватба без тъпан и гайда? Българският фолклор е богат с тези два музикални инструмента. Години наред те съпровождат българите в техните празници и веселия.

Произходът на тъпана е арабски. В България е внесен през Х век, поради използването му от еничарските войски. Днес тъпан се среща във всички фолклорни области. Какво представлява този инструмент? Тъпанът е цилиндрично тяло, диаметърът му е между 30 и 60 сантиметра. Материалът, от който е направен е дърво, има отвори, в които са опънати кожи. Посредством обръчи и въже, кожите се отпускат или притягат, и така се получава характерен звук. Използват се палки, едната с извит край, а другата е по-тънка. С тях се удря по тъпана, докато музикантът го слага през рамо. Има два вида според размерите му – среден и голям тъпан. Големият се среща в Турция и Македония.

Гайдата е духов музикален инструмент, който се е използвал по нашите земи още от 1 век пр.н.ера. Състои се от няколко части –

Мех – това е резервоар от ярешка кожа, пълни се с въздух и към него се прикрепят гайдуницата, духалото и ручилото.
Ручило – тръба с размер до 50 см, с форма на цилиндър, която се прикрепя към меха. Издава монотонен исов звук.
Духало – служи за вкарване на въздуха в меха, може да е от дърво или рог.
Гайдуница – дървена тръба, дълга 25-30 см. Има осем цилиндрични отвора, на които се поставят пръстите. В горната част има втулка, чрез която се снажда с меха. Има 9 тона, затова гайдуницата е с различен строй. По устройство наподобява кавал. Някои гайдари смазват гайдуницата със зехтин за по-добро звучене.

Познати са два Вида гайди - висока „Джура гайда“ и ниска „ Каба гайда“. Срещат се предимно на Балканите, а също така и Близкия Изток и Северна Африка.