Интересни факти за акордеона

„Хармония от звуци“ – това означава думата акордеон. Неговото начало се свързва с хармониката като музикален инструмент и историята му започва през 1829 г. Сирил Демиан от Австрия патентова изобретението си и му дава името акордеон. Той е производител още на пиана и органи.

От трептенето на метални пластинки във вътрешната му част се получава характерен звук. Отстрани са разположени клавиши. Въздушна струя компресира средната част – меха, и преминава през метална пластина. Дървени плочи подредени една до друга под формата на шини, са закрепени за тази пластина. Има различни модели акордеони и в зависимост от това пластините са различен брой. Клавишите се наричат регистри и копчета баси. Басите са разположени вляво и вдясно, а чрез регистрите става промяната на звученето. Клавишите баси също така са свързани с клапи. При натискане, клапите се отварят и позволяват навлизането на въздух през отворените шини и така се получава звук. Звуците от акордеона се свързват с френските шансони, тангото и народната музика.

Познати са два вида акордеони – баян и клавишен. През 20 век има интерес към този вид музикален инструмент, но никой не се наема да композира за него. Младият Хюго Херман започва да създава произведения за акордеон и скоро негови колеги го последват. Друго известно име е това на Ернст Хонер. Той създава първия акордеонен оркестър. В България принос към музиката чрез акордеона имат композитори Петър Ралчев, Атанас Стоев, Иван Милев и др. В света не са малко пиесите, написани за пиано, впоследствие преработени за изпълнение на акордеон. Интересен е фактът, че акордеонът, предназначен за концерти, няма черно-бели клавиши, а само няколко реда бутони. Танго културата през 90-те години създава и така наречения „бандонеон“. Това е квадратен вид акордеон, по-малък по размери, предназначен за изпълнения на танго.