История на развитието на флейтата

Най-старата форма на флейтата изглежда, е обикновената свирка. Постепенно към свирките във формата на тръбички започнали да издълбават и дупки за пръстите, превръщайки една проста свирка във настоящата флейта.

Тя е бил известна в Древен Египет от преди пет хиляда години, и остава основен духов музикален инструмент в целия Близък изток. Стандартната надлъжна флейта или блок-флейтата има 5-6 отвора за пръсти и е способна на октавно продухване като осигурява пълния музикален мащаб, отделните интервали, в които може да се променят, образувайки различни прагове чрез кръстосване на пръстите при близки отвори, частично закриване и променяне посоката и силата на дишането.

Напречнота флейта, но с 5-6 дупки за пръсти дупки е бил известен в Китай от най-малко 3000 години, а в Индия и Япония от преди повече от две хиляди години. В Европа през Средновековието са съществували, най-вече прости инструменти тип свирка (предшественици на блок флейтата) и разбира се напречната флейта, която прониква в Централна Европа от изток през Балканите.

До края на XVII век напречната флейта е прецизирана от френски майстори, които по-специално добавят към шестте дупки за пръстите и клапите за постигане на пълната хроматична скала. С по-изразителен звук и силни технически възможности, напречната флейта скоро измества почти изцяло надлъжната (блок флейта) и в края на ХVIII век, заема своето място в в симфоничния оркестър и инструменталните състави.

Между 1832 и 1847 Теобалд Бьом усъвършенства инструмента, който оттогава е сравнително малко променян. Той въвежда следните основни нововъведения:

1) Големи отверстия за пръсти в съответствие с акустични принципи, а не удобството на изпълнението.

2) Добавя се към флейтата система от клапани и пръстени, което помага да се затворят всички дупки.

3) С помощта на старият цилиндричен канал, но с параболичен глава подобрява интонацията и изравнява звученето в различните регистри.

4) Включва използването на метал при изработването на инструмента, което в сравнение с дървеният инструмент повишава блясъка на звученето.

Флейти още се изработват от сребро, въпреки че някои изпълнители все още предпочитат дървото а през ХIХ век са били популярни и флейтите от стъкло и слонова кост.