Композиране на музика

Композирането на музика е трудно-определим процес. Изглежда, че той може да става по различни начини, а най-хубавото е, че никой не държи правата над това. Може да има талантливи композитори по-света, талантливи музиканти със склонност към композиране, но може на всяко момче или момиче с акустична китара в ръка да му хрумне страхотна мелодия, която да се развие и да стане популярна песен.

Често идеята за музика не се припокрива с общото мнение, че тя се измисля само от музиканти. Напротив, Айнщайн е казвал, че много от неговите открития и прозрения са се прокрадвали в ума му като музикални форми. Айнщайн е имал познание по-музика и сам е свирил на цигулка, макар тя да не е била силната му страна. Той е казвал за музиката на Моцарт, че билка толкова чиста, сякаш е съществувала във вселената, чакаща да бъде открита от своя повелител.

Моцарт от своя страна е един от най-великите композитори. Той е композирал почти всичките си творби на пиано. Практика разпространена сред многото класически композитори, както и на много джаз величия на 20 век.

През 20 век, се разширила практиката на поетите с китара, които кръстосвали улици по път и над път, и запознавали хората в най-различни градове по света със своя музикален талант. При тях не е било задължително музиката да бъде нотирана, защото такива музиканти носят песните ‘в главата си’. Затова често музикалния процес на композиране не може да бъде съотнесен само към онези, които пишат ноти.

Самият момент на композирането на музика е един от най-свободните творчески актове изобщо. То освобождава всички съзнатели и подсъзнателни натрупвания, които се изливат под формата на най-различни музикални произведения. Общото, което обединява всички композитори по света, независимо от техния статус, е че те всички имат нужда от музикален инструмент, място за творене и определено време на удинение, за да могат да завършват своята музикална форма.