За мандолината - исторически аспекти

Мандолината е дъщеря на лютнята, но тя има свой собствен богат творчески път. Тя е малък и красив струнен музикален инструмент, на който някога се е свирело с пръсти или с перо направено от костенуркова черупка, рог, мидена черупка, китова кост.

Името на мандолината произлиза от италианската дума mandorla, което значи бадем: защото самото тяло на мандолината прилича на бадем, а дори и по цвят го наподобява.

Някога телата на мандолините се правели и от коруби на костенурки.

Мандолината притежава тих и деликатен, нежен тон и дълго време, и била използвана като солов инструмент. През 1713 тя придобива известност в Англия, с рекламен слоган ‘почитана в Рим, тук за първи път’.

Пътят на мандолината в съвременната музика

Най-известната модерна рок песен, в която е включена мандолина е песента на

R.E.M's “Losing My Religion” от 1991. Китаристът на групата Питър Бък никога преди тази песен не бил свирил на мандолина.

Основателят на една от най-известните китарни марки, Орвил Гибсън всъщност прави първия си инструмент през 1894г. но това не било китара, а мандолина.

За първи път, името на мандолината извън класическата музика се споменава през 1903г. от американския музикален историк В.С. Хенди , който описва как срещнал едно трио от бедни момчета, които носели в себе си, китара, мандолина и очукан бас.

Мандолината намира приложение в блуса по Мисури и Мисисипи, но и бедни музиканти, бягайки от бедността, пътували на север където занесли мандолината за Чикагската блус сцена.

Бил Монро известен като ‘бащата на блуграса’ бил един от най-добрите американски свирачи на мандолина.

Мандолината намира своето приложение в популярната музика от втората половина на ХХ век. Големи изпълнители като Джони Кеш, Боб Дилън, Род Стюарт, Нанси Грифит и др. композират така, че да намерят място за мандолина в песните си, но за целта те набирали изкусни музиканти, които имали дълъг опит с инструмента.

Мандолината е влизала и в репертоара на велики композитори като Моцарт, Бетовен, Малер...През последните сто години са написани множество композиции за мандолини и мандолинни оркестри. Такива оркестри за щастие имат традиции в България и придават особен колорит на класическата и фолклорната музикална сцена у нас.