Марш и музикални инструменти за маршова музика

Маршът е отделен музикален жанр в инструменталната музика. Той се характеризира със своя изключително силен, отмерен и тържествен ритъм, който създава впечатление за ритуалности, празничност и навява усещане за сила, гордост и чест.

В началото, маршът се е развил като музикално произведение написано да обслужва военни ритуали и тържества, затова най-често се е свирел от военни оркестри. Войниците трябвало да ‘ходят’, (от този ритъм на ходене се родил терминът марширувам) в определен ритъм, всички заедно, така че да се затвърди чувството за общност и посоката към една обща цел. По нареждане на Наполеон, неговата армия забърза темпото на марша до 120 удара (стъпки) в минута, така че по-бързо да изминава разстояния.

В маршовия оркестър, стартът се задава от маршов барабан бас, последван от равномерен постоянен ритъм до последния тон, който също се изсвирва от него. Редом до маршовия бас барабан, стоят музикантите с маршов соло барабан, също неизменна част от оркестъра. Към групата музикални инструменти, с пронизителния си тон се включват и маршови чинели, а съвременните маршови оркестри, към тези три класически ударни инструменти прибавят том том и бонгоси.

Развитието на марша като самостоятелен жанр, който излиза от чисто военната тържественост се е случило в периода на развитие на класическата музика през 18 век и с широкото развитие на духовите музикални инструменти. Затова днес е съвсем нормално да чуем маршова музика изпълнявана с голямо майсторство от духовите оркестри с тромпет, тромбон, валдхорна, корнет и т.н.

Голям брой класически композитори, които заобичали марша като форма на изразяване, започнали да експериментират с маршовия ритъм и започнали да го внедряват в своите опери, сонати и симфонии. Като неговата ритуалност, празничност и тържественост играела особена роля в изобразяването на погребения, влизане в бой, героични чувства и пр. Дори огромен брой от националните химни на различни страни по света са написани точно в маршовия ритъм.