До Ре Ми – музикалната азбука (Любопитно)

Когато едно дете тръгне на уроци музика, или изучава избран от него или неговите родители музикален инструмент, на първо място се запознава

с нотната стълбица: до, ре, ми, фа сол, ла, си. С течение на времето, покрай заниманията с уроците, които го тласкат към усъвършенстване на музикалното изкуство, някак на заден план винаги остава историята на нотната стълбица, която ще го съпътства оттук насетне в музикалната му кариера. Историята на музикалната стълбица, на тези мелодични срички, всъщност е красива история, с божествен привкус.

Познатата ни музикалната азбука се ражда в средновековен бенедиктински манастир в северна Италия, където песните се пеели като молитва за прослава на невидимия божествен свят. Един монах, наречен Гуидо д’Арецо, опитал да улесни своите братя от манастира, като направил схема за по-бързо запомняне на мелодиите, които те изпълнявали по време на служба. По онова време, точно преди хиляда години, монасите се разпявали с един химн към св. Йоан Кръстите, в който те молели светията, да предпази гласовете им, за да могат да изпълнят службата си добре. Монахът Гуидо, взел първите срички от първите шест стиха на този химн и ги подредил в последователност от шест степени. Първите шест срички били – ут, ре, ми, фа, сол, ла.(ут, с течение на времето се превръща в ‘до’, а ‘си’ произлиза от финалния стих на химна, в който се споменава името на св. Йоан Кръстител). Какво се случва оттук насетне с тези срички е дело на теоретиците на музиката да разкажат на по-достъпен език.

За историята – ето стихът от химна дал началото на нотната стълбица и немнемоничният му превод на български:

Ut queant laxis За да могат с пълен глас

resonare fibris, Да възпеят божиите раби,

Mira gestorum Чудесата на твоите деяния,

famuli tuorum, Свали греха от уста им

Solve polluti Свети Йоане

labii reatum,

Sancte Iohannes.

Казано накратко – до, ре, ми, фа, сол, ла, си.