Музиката и детското възпитание

Заниманията на децата с музика и обучението им в свирене на музикален инструмент, оказват благотворно въздействие върху възпитанието и бъдещото им развитие.

От древни времена до наши дни музикалното изкуство е безспорно признато от философи,музиканти и педагози като незаменимо средство за развитие на душевния мир на човека.

В Древна Гърция на музикалното изкуство била отредена водеща роля във възпитанието. Великият Аристотел подчертава не само педагогическото, но и терапевтичното значение на музиката, считайки че музиката чрез катарзис премахва тежките психически натоварвания. От своя страна Питагор приемал музиката като проявление на космическата хармония ,която може да създава в човека същия ред и хармония като в космоса.

Известно е , че музиката има лечебно въздействие на човешкия организъм и била прилагана в медицинската практика от древността като през 16 век започнали да я прилагат по време на хирургични операции.

Известният чешки педагог Ян Коменски , създател на прогресивната и актуална до ден днешен педагогическа система, въвел музиката и изучаването на музикален инструмент като задължителен предмет в училищните занимания.

През 20 век интересът към музиката като формиране на душевен мир и психика рязко нараснал. Все повече медици, психолози и педагози се старали до хората да достигне важността на музикалното образование за културния живот като цяло. Немският композитор Карл Орф основал през 1924 г. в Мюнхен училище ,в което обучението и възпитанието на децата се провеждало по системата на ритмически движения (гимнастика, танц,пантомима) , в съчетание с колективно музициране.

Резултати от съвременни изследвания за влиянието на музиката на децата дават почва за размисъл за необходимостта на по-дълбоко внедряване на музикални инструменти в учебния процес и особено на по малките ученици. При тях, за разлика от другите възрастови групи преобладава образност на мисълта и емоционално-чувствено възприятие на действителността и художествено-образната природа на музиката точно приляга на личностните им потребности.