Първи стъпки в китарното изкуство - Knocking on Heavens Door

Неписана практика е, първата песен, която научава всеки новоизлюпен китарист (в най-добрият смисъл на думата) да бъде "Knockin' on Heaven's Door. Може би защото песента, в опростената си версия е само в три мажорни акорда, а изпълнена добре, тя е красиво украшение, или завършек на всяка една музикална проява. В оригинал, тази песен се изпълнява от Боб Дилън. Тя е написана за драматичен уестърн филм, който разказва за съдбата на емблематичния американски престъпник Били хлапето.

Основателно е да се смята, че песента е написана точно за определен миг от филма и всякакъв опит да се намери смисъл извън филма е обречен на неуспех. Трите мажорни акорда; сол, ре и до сякаш правят чудо и карат душата да трепти по време на припева.

Паметното Knock-knock-knockin' on heaven's door е разпявало компании приятели, кръчми, тълпи и цели стадиони, но какво всъщност значи този израз – скромно преведен на български – тропам на райските порти. Буквално, човек, който протяга ръка към небето, в последния си час, но...

Независимо дали са чиста поезия, или изпята проза, думите в песните са литература и като такава, те носят цялата двусмисленост и отварят място в съзнанието за играта на въображението. Затова може би казват, че изкуството е в съзнанието на този, който го възприема. Човек открива неща, които авторът сам не е предполагал, че се намират в творбата му.

През годините, голям брой известни изпълнители правят своя версия на тази паметна песен, а като прибавим и стотиците хиляди изпълнения по различните музикални фестивали по света, тя може би се превръща и в една от най-изпълняваните песни изобщо. Славата на Heaven’s Door се възражда с пълна сила, когато Guns n’ Roses изпълняват магическия припев на препълнения Уембли през 1992г, в памет на Фреди Меркюри.