Ролята на кларинета в световната музика

Кларинетът се използва в много музикални стилове и ансамбли като соло съпровод, в камерни ансамбли, симфонични и духовни композиции, джаза, и в естрадната музика. Той има огромен диапазон от лек и топъл тембър, и позволява на изпълнителите много музикални възможности. Кларинетът е изобретен в края на 17 и началото на 18 век (има непълни доказателства, че е изобретен през 1690 според други първото му споменаване е от 1710). Немският музикален майстор Йохан Денер, който е работил върху модернизацията на старият английски инструмент - chalumeau. Основното нововъведение, което прави контрастта между кларинета и chalumeau е един бутон в задната част на инструмента, който се управлява с палеца на дясната ръка и помага за преходите в 2-ра октава.

Този инструмент инструмент наричат clarinetto в превод означава "компактен clarino».
В продължение на няколко години, кларинет и chalumeau се изплозват едновременно във музиката, но през втората половина на 18 век chalumeau почти изчезва от света на музиката. Делото на Денер се продължава от сина му Якоб три негови творби се съхраняват в музейни комплекси на Нюрнберг, Брюксел и Берлин. Всички тези инструменти са вече с два клапана. Такива кларинети са били много популярни до 19-ти век, но виртуоза на Австрия Паур някъде през 1760 г. добавя към вече съществуващите 2 клапана и трети, белгийският специалист Ротенбърг четвърти, през 1785 г. Британеца Хейл – пети и най-накрая, известният във Франция кларинетист и автор на много популярни песни Жан Льофевр през 1790 г. създава класическият модел на кларинета с 6 клапана. В края на 18 век този инструмент става един от водещите при мелодичната музика.

Има квалифицирани изпълнители, които подобрили не само техниката на изпълнение, но и неговата структура. Сред тях, трябва да отбележим Айвън Мюлер, който промея мундщука на кларинета, което силно подейства на неговият тембър. Това увеличава диапазона на инструмента и формира нов модел. От този момент започва „златният век“ на кларинета. През 19-ти век Хиацинт Клозе и професора по музика Луи Бюфет адаптира успешно към новия модел кръгли копчета, които изобретил флейтиста от Немската придворна капела Теобалд Бьом. Те първоначално се използвали за флейта. Този инструмент е спечелил името си "Кларинета на Теобалд" или "Парижки кларинет."