Саксофонът

„Не свири на саксофона, остави го той да свири на теб” - Чарли Паркър

Саксофонът като музикален инструмент е дело на белгийския изобретател Адолф Сакс. Той е създал няколко фамилии инструменти, но безспорно, саксофонът е станал най-известния от тях.

Когато през 1846 г. музикалното семейство на саксофона било завършено, то наброявало 14 различни специфични саксофона – от сопранино до контрабас. От тях днес са останали само 5, които успешно се използват в най-различни стилове музика:

Сопран саксофон
Алт саксофон
Тенор саксофон
Баритон саксофон
Бас саксофон

Всеки от тях свири 4 или 5 ноти по ниско от предходния.

Веднага след изобретяването си, саксофоните са ‘назначени на служба’ към оркестрите на френската армия. Скоро те намерили мястото си и в много други армии по света. Освен в армията, където най-често се използвали алт, тенора и баритон саксофоните – самите инструменти навлезли в много различни оркестри, където били използвани за солови партии. Саксофонът намерил място в ‘Арлезианката’ на Бизе; в известното ‘Болеро’ на Равел; в ‘Рапсодия’ на Дебюси, а Ибер дори написал концерт за алт саксофон и оркестър.

В историята на музиката на ХХ век, саксофонът намерил своето сигурно място в джаз мзуиката. Където великите: Джон Колтрейн (сопран саксофон), Чарли Паркър (алт саксофон), Стан Гетц и Колман Хоукинс ( тенор саксофон) , Гери Мълиган ( баритон саксофон), Адриан Ролини ( бас саксофон); цяла музикална плеяда джаз музиканти, записали своите джаз стандарти и така разширили музикалния обхват на саксофона до нови хоризонти.

Освен в класическата, маршовата и джазова музика, саксофонът намерил своето подобаващо място и в популярната музика, където той носи славата на инструмент, който може да донесе много красиви мелодии, но и в същото време да бъде мощен, зареждащ и енергичен.