Тромбон

По-време на Средновековието, се налагало да се правят тромпети, които да възпроизвеждат по-нисък, басов звук. Така формата им се променила до такава степен, че станало трудно да се държат. Незнайни майстори намерили решение като прибавили плъзгало, което да преминава от единия към другия край на тромпета. Това улеснило не само свиренето, но и обогатило хармоничния състав на инструмента.

Така се родило и името на тромбона, от италианското тромба (за тромпет) + наставката за големина в италианския език ‘тромбоне’ - голям тромпет. В 16 век, тромбонът вече бил достатъчно познат и бил включван в изпълнения редом с виоли, корнети и пеене. Тромбонът дори се появявал във фрески, които възвестявали ‘Страшният съд’; това говори достатъчно за респекта и силата на тромбона в съзнанието на хората. В последните 400 години не са направени големи промени в устройството на тромбона.

Семейството на тромбона днес се състои от: Алт тромбон, Тенор тромбон, Бас и Контрабас тромбон. Слайд тенор тромбонът е най-разпространеният от всички. В симфоничните оркестри и различни духови и джаз оркестри, свирят най-често два тенор тромбона и един бас тромбон.

Тромбонът може да бъде много вълнуващ инструмент, чрез който да се изобразяват най-различни емоции. От много сериозни, благородни чувства, до по-весели, дори смешни настроения. Затова тромбонът се използва още от ранните дни на свещената средновековна музика, през велики класици като Бетовен и Моцарт; Брамс, Римски-Корсаков, чак до джаз музиката на 20 век – при която тромбонът намерил своя пристан като инструмент, който може да навлиза и в грубо, сурово негърско звучене.

Тромбоните се срещат и при военните оркестри в Европа, особено в Италия, където Джузепе Верди е композирал маршове за тези впечатляващи музикални инструменти.