Защо обичаме музиката?

Всеки от нас има история свързана с музиката, която го е вдъхновила в даден момент, накарала го е да се радва неистово или да заплаче сякаш от нищото. Независимо дали сме на концерт, дали слушаме любима песен на телефона си, дали пеем под душа, има нещо магично в музиката, което ни завладява, изпълва ни с емоции във всички крайности.

Едва ли можем да отговорим на въпрос зададен в началото на темата, само с един текст. Можем да се позовем обаче на това, което науката казва. Музиката засяга дълбоки емоционални центрове в нашия мозък. Един самостоятелен тон не е способен да достигне толкова дълбоко, той дори може да прозвучи раздразнително. Когато обаче имаме организирани в поредица тонове, красиво и хармонично аранжирани, тогава вече въздействието е удивително мощно.

Има обаче нещо съществено, голяма разлика между слушащия музика и този, който я свири. Да и двамата изпитват наслада от самото произведение, първият обаче е пасивен, а вторият е активен, в смисъла на това, че в неговото изпълнение са включени много повече дейности на мозъка. В този смисъл, научаването на свирене на музикален инструмент е много по-пълноценно за човека от това да е просто пасивен слушател. Защото за слушателя е предназначено само удоволствието от чуването на музиката, но музикантът изпитва много по-голяма палитра от емоции, а мозъкът му е ангажиран да работи много по-интензивно.

Затова не е нужно винаги да чакате да идете да слушате изпълнение на живо на вашата любима музика или да я слушате сами вкъщи. Можете да пробвате с музикален инструмент, можете да пробвате да пеете, да танцувате. Тоест да станете активни, участници в музикалния процес. Това ще ангажира вниманието ви, и ще ви отвлече от ежедневните битови проблеми, а трудността в началото, след това ще бъде възнаградена в нещо неоценимо като способност.

За да си отговорим на въпроса, защо толкова обичаме музиката, е достатъчно просто да станем активни изпълнители и участници в нейното създаване. Тогава отговорът ще дойде сам!